Abstract in EnglishС този монографичен труд авторът цели да спомогне за разбирането на сложния процес за развитие на отбранителните способности и представя оригинално виждане за развитието на българските въоръжени сили в хоризонта до 2030-2035 година.
Монографията представя основните процеси, които водят до достигане на желаното бъдещо състояние на въоръжените сили. Авторът представи последователността от дейности и решения в ясен и разбираем вид и подчертава необходимостта от цялостна и завършена система, а не просто отделни, често рутинно изпълнявани дейности. При това отбранителната политика и развитието на способностите имат смисъл само доколкото успяват да постигнат ефект на най-ниското равнище, т.е. до конкретните изпълнители на бойни задачи.
Научната мисъл не е национална, а международна. И като такава естествено се развива в парадигмата заложена от научно-изследователските центрове във водещите държави. Но трябва да отчитаме разликите в прилагането на основните принципи, които произтичат от мащаба, географията и мощта на държавите. На основата на посочените общи принципи, средата за сигурност и съществуващите обективни ограничения, авторът представя своята позиция относно развитието на отбранителната политика на страната до 2032 г. Монографията завършва с посочване на необходимите промени в начина на управление на развитието на способностите, за да не се налага в отново да съжаляваме за „изгубените години“.
Настоящата монография е продължение на магистърските тези на автора „Амбиции в отбранителната политика на Република България“ (2008, Военна академия „Г.С. Раковски“), „Българските въоръжени сили като инструмент за реализиране на националната политика, с оглед на настъпилите изменения във въоръженото противопоставяне“ (2009, Софийски университет „Св. Климент Охридски“), дисертационният му труд „Формиране на отбранителната политика на Република България (1990-2010)“ (2014, Военна академия) и „Отбранителната политика на Република България: критичен анализ“(2020). В тази връзка авторът изказва своята благодарност на своите научни ръководители и рецензенти: проф. Тодор Тагарев, доц. Васил Пенев, проф. д.п.н. Тодор Танев, проф. Павел Ангелов, проф. Лидия Велкова и полк. (о.р.) доц. Иван Вълков.
Рецензенти:
Монографията е издадена в следните формати:
Монографията е публикувана под № 8 в серията Security and Defence Management.
BT - Мениджмънт на сигурността и отбраната CY - София DO - https://doi.org/10.11610/SDM.08.bg N2 -С този монографичен труд авторът цели да спомогне за разбирането на сложния процес за развитие на отбранителните способности и представя оригинално виждане за развитието на българските въоръжени сили в хоризонта до 2030-2035 година.
Монографията представя основните процеси, които водят до достигане на желаното бъдещо състояние на въоръжените сили. Авторът представи последователността от дейности и решения в ясен и разбираем вид и подчертава необходимостта от цялостна и завършена система, а не просто отделни, често рутинно изпълнявани дейности. При това отбранителната политика и развитието на способностите имат смисъл само доколкото успяват да постигнат ефект на най-ниското равнище, т.е. до конкретните изпълнители на бойни задачи.
Научната мисъл не е национална, а международна. И като такава естествено се развива в парадигмата заложена от научно-изследователските центрове във водещите държави. Но трябва да отчитаме разликите в прилагането на основните принципи, които произтичат от мащаба, географията и мощта на държавите. На основата на посочените общи принципи, средата за сигурност и съществуващите обективни ограничения, авторът представя своята позиция относно развитието на отбранителната политика на страната до 2032 г. Монографията завършва с посочване на необходимите промени в начина на управление на развитието на способностите, за да не се налага в отново да съжаляваме за „изгубените години“.
Настоящата монография е продължение на магистърските тези на автора „Амбиции в отбранителната политика на Република България“ (2008, Военна академия „Г.С. Раковски“), „Българските въоръжени сили като инструмент за реализиране на националната политика, с оглед на настъпилите изменения във въоръженото противопоставяне“ (2009, Софийски университет „Св. Климент Охридски“), дисертационният му труд „Формиране на отбранителната политика на Република България (1990-2010)“ (2014, Военна академия) и „Отбранителната политика на Република България: критичен анализ“(2020). В тази връзка авторът изказва своята благодарност на своите научни ръководители и рецензенти: проф. Тодор Тагарев, доц. Васил Пенев, проф. д.п.н. Тодор Танев, проф. Павел Ангелов, проф. Лидия Велкова и полк. (о.р.) доц. Иван Вълков.
Рецензенти:
Монографията е издадена в следните формати:
Монографията е публикувана под № 8 в серията Security and Defence Management.
PB - Прокон PP - София PY - 2020 T2 - Мениджмънт на сигурността и отбраната TI - Управление на развитието на отбранителни способности VL - 8 ER -