Abstract in EnglishОсновата на тази книга е докторската дисертация на автора, анализираща отбранителната политика на България в периода 1990-2010 г. и възможността ни да прогнозираме и планираме. Днес основният извод е, че не средата за сигурност е тази, която ни изненадва. Всъщност тя е прогнозируема в достатъчна степен. Вземайки за основа цикълът НОРД, можем много ясно да стигнем до извода, че „шумът в системата“ създаван на етапите „Наблюдение“ и „Ориентация“, е основната причина или оправдание да не преминем към „Решение“ и „Действие“. Но това не се дължи толкова на непредвидимата и динамична среда, колкото на неспособността или нежеланието за вземане на адекватни решения.
Книгата съдържа теоретична, историческа и прогностична част.
Теоретичната част представя съвременното разбиране за отбранителна политика и отношенията между държава и армия. Целта и не е само да направи преглед на теоретичните основи на отбранителната политика, а да достигне до валидни и работещи определения, които могат да бъдат приложени в съвременна България, извършваща едновременно множество „преходи“ след 1990 г.
Историческата част започва с анализ на Българската Народна Армия в началото на промените, тъй като авторът смята, че редица от предизвикателствата, с които се сблъскваме и до днес, се дължат на спецификата на отношенията държава-армия в периода преди 1990 г. Друга важна цел е възможно най-ясното възстановяване на събитията, характеризиращи развитието на отбранителната политика на България между 1990 г. и 2010 г., които са натоварени с емоционални оценки и умишлено изкривяване на реалността.
Третата част съдържа перспективите за развитие, очертани на основата на сравнителен анализ с въоръжените сили на редица европейски държави при различни комбинации от два основни фактора – ресурсна рамка и степен на промяна. Изводът е, че волята за промяна е още един, може би решаващ, фактор за провеждането на успешна отбранителна политика. За разлика от повечето страни в Централна и Източна Европа, такава не се намира и отново достигаме до констатация за поредните „изгубени години“.
Рецензенти:
Книгата е издадена в следните формати:
Основата на тази книга е докторската дисертация на автора, анализираща отбранителната политика на България в периода 1990-2010 г. и възможността ни да прогнозираме и планираме. Днес основният извод е, че не средата за сигурност е тази, която ни изненадва. Всъщност тя е прогнозируема в достатъчна степен. Вземайки за основа цикълът НОРД, можем много ясно да стигнем до извода, че „шумът в системата“ създаван на етапите „Наблюдение“ и „Ориентация“, е основната причина или оправдание да не преминем към „Решение“ и „Действие“. Но това не се дължи толкова на непредвидимата и динамична среда, колкото на неспособността или нежеланието за вземане на адекватни решения.
Книгата съдържа теоретична, историческа и прогностична част.
Теоретичната част представя съвременното разбиране за отбранителна политика и отношенията между държава и армия. Целта и не е само да направи преглед на теоретичните основи на отбранителната политика, а да достигне до валидни и работещи определения, които могат да бъдат приложени в съвременна България, извършваща едновременно множество „преходи“ след 1990 г.
Историческата част започва с анализ на Българската Народна Армия в началото на промените, тъй като авторът смята, че редица от предизвикателствата, с които се сблъскваме и до днес, се дължат на спецификата на отношенията държава-армия в периода преди 1990 г. Друга важна цел е възможно най-ясното възстановяване на събитията, характеризиращи развитието на отбранителната политика на България между 1990 г. и 2010 г., които са натоварени с емоционални оценки и умишлено изкривяване на реалността.
Третата част съдържа перспективите за развитие, очертани на основата на сравнителен анализ с въоръжените сили на редица европейски държави при различни комбинации от два основни фактора – ресурсна рамка и степен на промяна. Изводът е, че волята за промяна е още един, може би решаващ, фактор за провеждането на успешна отбранителна политика. За разлика от повечето страни в Централна и Източна Европа, такава не се намира и отново достигаме до констатация за поредните „изгубени години“.
Рецензенти:
Книгата е издадена в следните формати: