Възприемането на тезата за отсъствие на пълна сигурност, която се доказва от многобройните примери за инциденти със сигурността, насочва вниманието на изследователите и практиците към възможностите за изграждане на устойчиви системи в сигурността. Характерно за подобен тип системи е възможността за запазване на оперативната функционалност на ключови процеси и на поддържащите ги активи в условия на смутена среда. В доклада се представят резултатите от изследване, насочено към създаване на концептуален модел на система за устойчивост в сигурността, който е теоретично аргументиран и с висока степен на практическа приложимост.